между поколенията или както искате  го наречете. Както всяка празнична  вечер  и тази майка  ми беше у нас. Всичко е приготвено от нас двете. Коя повече, коя по- малко, но направено и от двете ни. Всеки път  се появява някакъв проблем. Започвам с часа на вечерята-19  детето е при нея с уговорката "когато си готова ми се обади" , живеем през два входа. Обаждам с е в 18,15 "Майко готови сме" 18,50 пристигат. Дъщеря ми казва няма да вечерям-от там идват и въпросите  защо, защото е заформила една филия с лютеница , точно преди  вечеря. При ясна забрана за ядене на каквото и да било преди  вечеря. Бясна съм.  Мълча си. Става време за лягане- "иди и си оправи кревата"- казваме и в един момент баба отива и оправя кревата на всичкото отгоре  премества нощната лампа на място  което според мен е неподходящо. Замълчавам пред детето, пожелават си лека нощ. Изпращам я и я питам защо я премести, отговора беше за да и свети по- добре . Ядосана съм, ама много, омръзна ми да обяснявам, че това е нашият дом и нашето семейство,  и ние ще го упрвляваме както намерим за добре. От друга страна, това е жената която цял живот се е грижила за мен и в последствие за дъщеря ми и все пак искам да мога да кажа "тази лампа ще стои там" А е много трудно, за да не  кажа непосилно. Може би съм зависима или слабохорактерна - не знам.

май си мислиш че ако отстояваш съмнително значима позиция с майка си, може да предизвика по голяма но значима глупост от твоя страна и за това и го позволяваш.иначе казано ако нямаш нужда от нея можеш да се караш с нея за глупости иначе май ще си си така до края.

страшно много, без нея не мога , а понякога ме ядосва много и не знам какво да правя. Кое по напред.

на 10 20 100 да станем пак знаят кое по добре от нас
примирение търпенеи и разбирателство
нямаш друг избор :)))

имам усещането, че посочените поводи за раздразнение са само върха на айсберга.
Като ги погледнем нещата по друг начин - детето явно е заявило, че е гладно и майка ти не е устояла. И за останалите неща - пак така:)
От опит знам, че когато някой по някакъв повод е изгубил доверието ни, във всяко негово действие виждаме преднамереност, от която се дразним.
Ади, опитай се да стигнеш до първопричината, защотото всичко останало са просто . . . производни.

Обяснявам си го с нежеланието на майка ми да приеме, че аз съм вече възрастен човек, който сам определя правилата на живота си, а тя е ... по-малко незаменима. Вероятно е част от процеса на остаряване, или по-точно отричането му - да се вкопчиш със зъби и нокти в детето си и да настояваш ти да определяш живота му. За съжаление малко са родителите, които си дават сметка какво точно правят и какви са последиците - отчуждаването на децата им на първо място. Един палиатив, който сама съм си измислила - напомням за баба ми и как, когато мама беше на моите години, се възмущаваше от поведението на собствената си майка.

аз нямам деца, но...пък се сблъсквам постоянно с наставлението на родителете ми. И те се възмущаваха на баба и те сега правят същите работи. Интересното е, че преди казваха: "да помним какво прави майка ми, та да не го правим ние като одъртеем, но...пък същото :):):)/. Това май са неизбежни неща.

няма оправия... :-/

замисляла ли си се, че майка ти всъщност не те познава.При мен поне е така.Те си имат някакви представи за нас като за деца,добре само че детето отдавна го няма.Живеем заедно,като семейство,обаче тя изобщо няма идея коя съм аз всъщност,какво искам,за какво мечтая и т.н,както естествено и аз за нея.Явно чрез дребни битови простотии се опитват да наложат някакъв изгубен контрол.Незнам,така си го обяснявам.