Имало едно време една жена и един мъж. Много се харесвали, много се обичали просто не можели един без друг. Решили и заживели заедно. В началото всичко било цветя и рози, но уви за кратко. Мъжът решил, че жената е негова собственост. Щом е така значи ще я направя такава каквато аз я искам. Или по точно такава каквато я искат родителите ми. И се започнало едно моделиране, като за световно. Жената обаче не искала да я моделират, а да я приемат таква каквато е. Опитвала се всячески да обясни, че е личност с изградени навици и характер, но не би. Тази история разбира се свършила с раздяла. Тежка, мъчителна и най лошото омерзяваща. Единственото хубаво нещо било, че тя успяла да се запази такава каквато е и накрая намерила човек който не искал да я моделира по свой образ и подобие. Просто я обичал такава каквато е с всичките и добри и лоши страни. Жени, мъже не се оставяйте да бъдете моделирани. Бъдете такива кавито сте и винаги ще има някой, който да ви обича такива- истински.
Чудя се, защо ни е толкова трудно да разберем, че искането някой да се промени е в същността си насилие ?
17.10.2006 15:30
:-D
Поздрави
17.10.2006 16:11
17.10.2006 18:17
Иначе за моделирането см съгласен. То е двустранен процес. Трябва да има съвсем малко "култивиране" и от свете страни, но да не се прекалява...
Поздрави
18.10.2006 11:50
Мен...пък се опитваха да ме накарат да се гримирам и обличам като дама. Беше ми много тъпо...щото...аз съм си толкова хубавичка естествена :):):):), а..и съм си дама :):):)
25.10.2006 16:40
Един ден чух "виж го как се отнася с мама и разбери как ще се отнася с теб!" Знаеш ли как? Ти винаги ще си номер 2, след мама.
Поздрави
P.S. Аз см анонимен 2. :-Р