Постинг
07.07.2015 23:09 -
Очакване
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 993 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2018 02:50
Прочетен: 993 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 12.07.2018 02:50
Среднощен час. Един прозорец свети.
Една жена не може да заспи.
Тя слуша шепота на ветровете -
във клоните на старите липи.
В зениците й спомен оживява,
под миглите й въглени реди.
(Което е било, на пепел става
и не е феникс - да се прероди.)
Внезапно портата навън се хлопна
и стресна всичките й сетива:
дали е някой – още по-самотен,
потърсил незаключена врата?
Полази я надежда. Като тръпка.
Опря чело до хладното стъкло...
Навън е тихо. Нито звук, ни стъпка.
Илюзия. Измама е било.
Не се повтаряй вече, миг лъжовен.
Тя ще прегърне тази самота.
И само ветровете ще запомнят
една очакваща в нощта жена.
Една жена не може да заспи.
Тя слуша шепота на ветровете -
във клоните на старите липи.
В зениците й спомен оживява,
под миглите й въглени реди.
(Което е било, на пепел става
и не е феникс - да се прероди.)
Внезапно портата навън се хлопна
и стресна всичките й сетива:
дали е някой – още по-самотен,
потърсил незаключена врата?
Полази я надежда. Като тръпка.
Опря чело до хладното стъкло...
Навън е тихо. Нито звук, ни стъпка.
Илюзия. Измама е било.
Не се повтаряй вече, миг лъжовен.
Тя ще прегърне тази самота.
И само ветровете ще запомнят
една очакваща в нощта жена.