Не знам, дали беше сбогуване с детството, с младостта или пък просто носталгията по отминалото?
Наложи ми се да пътувам с влак и се отзовах на Централна гара -София.
Там съм отраснала, там мина онова детство, което някои от нас помнят, други са чували.
Застанах срещу кооперацията където съм родена, поех дълбоко въздух и.....заревах, като магаре!
Пресякох улицата , плашливо се доближих до входа и ....сълзите ми  рукнаха.

Там  на времето имаше табелка " Д-р В. Бояджиева- Зъболекар"- вече я няма
Там тръгнах в първи клас
Там за първи път - счупих стъкло- на "ОФ " оргнизацията- Дядо ми каза - "е едно стъкло"
Там се научих да карам колело
Там намерих най- добрите си приятели
Там на задната улица, намерих една приятелка
Улицата вече я няма- разбита е
Там в техния двор бяха най- хубавите игри
Двора вече го няма- има блокове
Там в този двор си съдрах дънките на голямата желязна ограда,
 увиснах на оградата, слава богу дупето ми остана здраво:)
Там се научих да пуша- беседката е съборена
Там се влюбих за първи път
Там ме изоставиха за първи път
Там бях абитуриентка
Там мама ме изведе като булка
Там се прибрах след като бях булка
Там разбрах какво е приятелство- Благодаря ти Бобо
Там направих първото си прегрешение
Там поисках прошка за него
Там получих цялата обич на света.

Там...Там .....Там....Там

А сега е ваш ред
Ако искате   ТАМ......

не знам дали е сбогуване с детството...по-скоро не е, защото мисля че всеки си го носи завинаги на ей такива малки, но важни късчета като твоите. мисля че е по-скоро напомняне, че нещата се променят уж незабележимо, а пък някак стряскащо. носталгия, това е

живях и аз...цели 10 години...в близост до Централна гара.Там откривах и се разочаровах...там се влюбих, там се ожених, там плаках и се смях...Там вече не е същото...Останаха спомените!

)))
и отглеждам децата си там
за да разказват един ден на децата си те за моето вече наше там )

Зелена тревичке, може би е носталгия знам ли?
Мелсън Наистина не е същото:(
Соу нямам възможност да се върна ТАМ:(

и макар понякога да ме хваща носталгията, моето ТУК също ми харесва, макар да е много различно. Имам си едно ТУК и едно ТАМ и двете ме карат да се чувствам различно :)

си го обичам, а онова там е друго нещо:)

За халвата и аз я помня, не от полилея , а от една много дълга пръчка:)) Изобщо ТАМ :))

и преди седмица минах по скътаните задни уличета,успоредни на грохотния булевард...
Разбира се,нито Борисовата градина е същата,нито сладкарница "Пчелица",нито дори аз..
Но съм от онези наивници,дето не спират да вярват,че детството е просто един паралелен свят,и го има завинаги...
Поздрави Ади,Прегръдки!! :)))

прегръдки, а утре отивам в Борисовата градина:))