Вчера в проливния дъжд, мрачното време и не особено уютния рейс една случка ме накара да се усмихна. Пътувайки или по скоро придвижвайки се бавно в задръстванията от нямане какво да правя наблюдавах хората в колите. Хубавото на рейса е, че си по- високо и виждаш доста неща, освен ако не си носиш книжка. Е, аз тази седмица съм без книжка и затова си зяпам зяпалчета през прозореца. Та вчера, прибирайки се и зяпайки си, така по колите и хората в тях видях в една кола много любов, нежност и привързаност. Младо семейство, мъжът е шофьора, до него жена му в доста напреднала бременност. Докато чакаха на сфетофара, тя взе ръката му сложи я на корема си. Така седяха и се гледаха един друг и се усмихваха, не само с устни, а ис очите си. Аз, която бях толкова далеч от тя, зад желязо и стъкла усетих тяхната обич. Зарадвах им се. Вече толкова рядко можем да видим в сивото ни и забързано ежедневие такова нещо. Все още като се сетя за тях се усмихвам и така тайничко и не съвсем им пожелавам да бъдат толкова щастливи и влюбени и след много, много години.
усмиф
18.05.2007 16:21