През почивните дни заминахме да посетим свекърва ми която живее в едно врачанско село. Денят беше прекрасен, топъл и слънчев, предразполагащ към игри и усмивки. През целия ден дъщеря ми игра навън, като казвам навън означава не в двора, на поляната ширнала се пред къщата. Зеленина, птици изобщо пасторална картинка.Седях и я гледах как прекрасно си играе и се залива от смях, горда, че сме я оставили сама извън къщата. Това което тук в специално в София е немислимо.Предполагам и в другите градове е така. Там не се притесних дори за миг, че ще мине кола, или някой човек който би я наранил. Докато тук не смея да я изпусна от поглед дори за секунда. Докато и се радвах отстрани, си спомних за игрите до късно вечерта. Филиите намазани с лютеница които ядяхме докато играем на гоненица или жумичка. А спомняте ли си играта на стражари и апаши? Гледах я как тича по поляната и не можех да и се нарадвам. Толкова свобода. Приличаше на зверче изпуснато от клетката. Моля, само не си мислете, че тук не излиза и не тича, но там е друго. Самата природа, мириса на зелената трева, цъфналите овошки, песента на птиците, ромона на поточето край къщата всичко това просто я караше да се чувства съвсем друго дете. Жалко, че с урбанизацията остават все по малко такива местенца, където децата ни да тичат на воля без ние- родителите да се притесняваме за тях. Всъщност ние винаги ще се притесняваме, нали за това сме родители, но едно одраскано коляно в драките, намокрени дрехи в барата или скъсани защото по дървото имало чекорчета просто не са болка за умирачка. Пожелавам на всички приятна и успешна седмица и намерете време за една разходка.
За съжаление не зная кой е автора на картината, но много ми допадна.
Друга свобода е. И ние се разхождахме по едни поляни тая неделя - съвсем различно е. :):):):):)
И все още в София се намират такива райски кътчета, макар и тъжно малко...
Целувки за малката принцеска! :)))
21.03.2007 10:39
А тази събота и неделя ходихме с мъжа ми до Сливен и Нова Загора. Натъжих се от упадъка на тези 2 града, но пък като си прибрахме, веднага усетихме тежкия мирис на изгорелите газове....
Иначе... и аз пожелавам хубави мигове на всеки, по всяко време! :-)))
привечер разни майки (вкл. и мойта) започваха да се провикват от балконите - чуваха се на 3-4 пресечки разстояние :))