По- скапан и отвратителен ден от вчерашния не спомням от кога не съм имала. Говоря за работен ден. Работата ми е свързана основно с организацията на профилактични прегледи. Та вчера е ред на една фирма да бъде прегледана, предишния ден сме се чули и разбрали къде, от колко до колко и т.н  и в един момент прекрасен, около обяд ми се обаждат да ме питат защо никой не им отваря. Е как ще ви отваря, като работното време е свършило и колегите са си отишли?  Изпаднах в потрес. Заболя ме глава, разтупка се сърце и всичко произтичащо от тези ядове. До тук уж добре, реших, че това ще е последното за деня, но не било писано. Трябва да занеса фактури за подпис, обаждам се питам има ли кой да ги приеме, подпише, "да има" ми отговарят. Аз съвестен труженик се мяткам с бърза крачка до фирмата.  Там обаче ми казват "Елате в понеделник". Онемях. Гледам го единия шеф е там, но не ска да приеме и подпише. Оставете ми ги. Е как да оставя целия кочан? Идваше ми да му тегля една и да тръшна вратата, ама пусто е клиент. Както знаем клиента винаги има право.От там до офиса вървях и като ме напуши един смях и не мога да се спра да се смея- сама.Сигурно са ме помислили за куку. Та такива ми ти работи стават в сряда.

поне с усмивка си "финализирала сделката". на мен вторника ми беше такъв- с една грешка за деня, че изобщо станах от леглото :-)

да не ти пука, че са те помислили за куко.
хубаво е, че имаш смеха :):):)

нещата може да се окажат мааалко по-сложни.
Психиатрите първо питат дали нямаш пристъпи на безпричинен смях или плач. :))))