И колко много радост могат да ни донесат. Вчера обещах на малката да я заведа да кара кънки. Днес сутринта с нетърпение се отправихме към пързалката на НДК. Аз не мога да карам, или по- точно съм опасна за околните и затова реших проблема с инструктор. Поне, като ще се учи детето да от майстор. Тя никога не стъпвала на лед и беше изненадана колко е хлъзгав. А те кънките да ги схрускаш, за момиченца- розово и бяло, за момченца -черно. От новите, модерните. Предполагам, че са по- безопасни от другите с връзките. По принцип времето е 1,5 час., но детето геройски издържа 45 минути. Пада, става, но не се отказва. Младежът който се занимаваше с нея беше много внимателен и грижовен. За което му благодаря.Накрая дори успя да премине около три- четири метра сама.
Уж през цялото време снимах, и накрая, като погледнах нищо се не види. Еми с тия нови фотоапарати не се справям много добре навън. Ядосах се,  но това е положението,  следващия път. Тръгнахме си щастливи и доволни  и тя  ме попита: Мамо как да ти се отблагодаря за пекрасния ден?
Замалко да се разплача. Та ето какво правят спазените обещания- усмивки и сияни детски очи. И малко сълзи в майчините. Никога няма да го забравя.

Има такива моменти, които ние майките помним цял живот. Пазим ги като нещо много скъпо и ценно в сърцето си, а и те са такива. И когато децата пораснат и поемат своя път тези живи спомени топлят сърцата ни!

Живот и здраве на цялото семейство!:))

Така трябва, а не "ти си лошо дете, виж какво направи!".
Много работа има за да се стигне до истината... :-)

Поздрави

Колко щастливи ни правят тези деца само!!! :)))

:)

eeex :)

Ех, деца.... :))))

децата са много чувствителни на тази тема. Браво !!!

На надгробната плоча на известен писател пише "Нищо не очаквах от живота, на нищо не се надявах, живях свободно". Дали децата трябва да се учат да не очакват нищо?