Току що се връщаме от куклен театър. Имам навика поне един път в месеца да водя детето на театър. За мен винаги такива мероприятия са били празник. Като дете и сега също. Опитвам се и мисля, че успявам да я възпитам и за нея да е такъв. Обличаме си нови или не толкова нови но официални дрешки и потегляме. До тук добре, но като влезем вътре просто я няма тази атмосфера на театър. Повечето деца и родители са облечени, като за пясъчника в градинката. Отпред продават всякакви джунджурийки, добре няма лошо, но прилича малко на пазар. Най- лошото обаче остава това с яденето на какви ли не неща в салона. До нас баба довела внуче, хрупа солети и съответно и внучето хрупа. Зад нас дете на около 10 години с голям плик пуканки и то хрупка доволно. Пият се сокове и други напитки. Може да ви звучи съвсем по бабешки, но по мое време това беше невъзможно. Всъщност днес за първи път я заведох в кукления театър на "Янко Сакъзов" няма почти нищо общо с този на Гурко. Седалките са дървени и не особено удобни, тоалетната няма вода. Зная, че почти няма средства, но все за едно казанче ще се намерят. Иначе спектакъла беше чудесен, актьорите също, но това не е достатъчно. Трябва ни още много, много възпитание.

По мое време този театър беше пак такъв, какъвто го описваш... само дето имаше вода. Жалко, че не само не е обновен, ами и са го занемарили...

Като малък Чехов е събирал джобните си и макар, че е можело да получи наказание от ръководствато на училището си, постоянно е ходил на театър. Прекрасно е, че водите детато си на представления и не мислите само за битовите неща, а и за нещата, които ни правят КРАСИВИ ЛИЧНОСТИ. Лошото е, че в моето поколение на 15 - 16 годишните трудно се намират хора, които ходят с удоволствие на театър.

Радвам се, това е хубава награда :))))
Преди време гледах на улицата български куклен театър, едни от най-добрите в света сме в тази насока.
ПОнякога няма значение къде срещаш изкуството, ако е добро всичко се забравя.Завиждам ти, приисками се :))

Ади, чудесно е, че я водиш там...
чудесно е че споделяте тези моменти заедно!:)

и защо се продават джунджуриики, защо се провадат пуканки? За парииииии. И после - нямал пари театъра. Аре, стига с тия. Пари в България бол. Контрол няма.
Ох, извинавай Мила. Радвам се, че ходите на театър, дано да става все по-добър. Но..не са виновни децата, като има пуканки - прияжда им се. И на мен ми се ядат като ги видя, ама ми стига волята да не си купя.
Хубава вечер ти пожелавам!
:):):)))):):):))))))))):):):)