Мързелива събота. Обичам ги такива мързеливи и лениви.  Спахме почти до обяд. Малката принцеска, като такава закуси в кревата. Време за разходка. Любимо място - Славейков. Разхождаме се, зяпаме по сергиите и естествено се сдобиваме с книжки. Продължаваме и се отзоваваме пред Седмочисленици. Хора, народ, рисунки по асфалта, журналисти с микрофони, камери, фотоапарати. Усмивки.  Дъщеря ми безкрайно горда, че успяла да си напише името сама. Може да е мързелива, но надявам се ползотворна.

моите недели...са мързеливите дни от седмицата..:):):)
А..за малката..няма да се плашиш - човечеството върви напред...защото някой го е мързяло ...я да върви, я...да пере... Такива ми ти работи ;):):):)