Всеки ден тук в блога си приказваме за любов, усмивки и още нещо. Нали? А какво виждам  навън? В рейса всички са намусени, угрижени, някои изнервени да безкрайност. Ако се усмихна на някой, който м и е продупчил билета и вежливо благодаря, рядко се случва да получа усмивка. Но не само в рейса, така е и по улиците и въобще  навсякъде. Жалко е. Къде ни отиват тогава усмивките? Защо? Да не би да има някаква бездънна дупка и те да пропадат там? И все пак Усмивки за всички.

реалният живот и виртуалния - в това е разликата :)

че втория повече ми харесва.

да ми се усмихват и в реалния живот:))
Дали пък не е затова, че ги гледам в очите и им се усмихвам?