сигурно започвам да пиша, изтривам го  и започвам отначало. Толкова много искам да разкажа и да споделя, но просто не намирам подходящите думи. Повод за тези ми мисли разбира се е любовта. Любовта и някои други чувства. Тя идва понякога изведнъж, като гръм от ясно небе или от пръв поглед- така казват, на мен не ми се е случвало, от пръв поглед  освен когато се влюбих в Ал Пачино, но то е друга тема.Понякога идва "бавно и полека, неусетно почти". Без значение как тя идва, настанява се в сърцата и душите ни и остава следи за цял живот. Някои красиви, нежни, страстни и огнени. Други за съжаление горчиви, по горчиви от отрова. Тези красивите ги пазим цял живот, сънуваме ги, карат ни да се усмихваме когато останем сами или ни е тъжно. Разказваме за тях на децата си и на приятелите си. Другите, горчивите таим. Таим ги не зная защо. Иска ни се да извикаме, но не винаги го правим. А трябва.

.....наздраве! ..за хубавите спомени!