Салатата, мезетата, ордьовъра, бяха сервирани, основното блюдо  в специалните чинии, които пазя за специални случаи също, е на някой не му харесаха  моите задушени зеленчуци, но ще го преживея важното е че се видяхме, споделихме и разтоварихме  от ежедневните си болежки. Часът е 1 след полунощ , всички вече спят, каляската се е превърнала в тиква , кочиашите в мишоци, а аз си оставам такава каквато съм. Понякога се чувствам като Пепеляшка, понякога като принцеса. Днес и сега  си мисля че съм Пепепринцеса.

радвай ги, и те теб!!!!

как точно се чустваш:)) Хубаво нещо са празниците и купоните в домашна обстановка, ама. . . домакинята да му мисли:))
Миналата година, като изпратихме и последните гости за рожденния ми ден казах на Съни: Ако за 100-годишнината си нямаме пари да си поканя приятелите на кръчма, няма да го празнувам!!!
Айде, лек ден и от мен:))

Това е от един филм на Торнаторе ;"Животът е прекрасен, нали"И там един евреин казваше на жена си така:))))То май така си е принцеса на италиански...после умря, но това по друг повод, филма е много готин:)))