Днес, а и не само днес се изписа много за приятелите и по този повод искам да ви разкажа една история. Преди много години преживях голямо разочарование. В буквалния смисъл на думата се скрих у дома. Не казах на никой, не излизах, освен на работа и в къщи . Всичко това продължи 2 месеца. Ближех рани кротко една късна есенна вечер, когато се позвъни отворих и останах много изненадана когато видях  един от най добрите си приятели пред вратата. Попитах.- "Какво правиш ту? Откъде знаеш че съм тук? Отговора беше- Имаш нужда от мен нали?.Приказвахме почти цяла нощ и дотук добре. След два дни пак късно вечерта, помня, че беше завалял сняг и беше много студено ми се обадиха по телефона - "Чакаме те долу, на Рени детето е болно и сме и необходими" след 5 минути слязох, качиха ме в таксито всички угрижени и тъжни. Когато пристигнахме се оказа че детето не болно, а те със смях ми обясниха, че това е било единствения начин да ме изкарат навън. Цяла нощ играхме карти. Това няма да го забравя никога.

Свястни приятели:)
Дай Боже всекиму, добри другари в борбата- живот

Наистина ги пожелавам всекиму

да!
приятелите Ади!!!!!!!

едно от най-цветните неща в живота ни :):):):):)