Вчера разхождайки се из блоговете, попаднах на блога на ren и прочетох, че имало конкурс за детска беля, за съжаление съм го пропуснала. Та в този ред на мисли искам да ви разкажа за "Мойта малка дъщеря", която не свири на пиано, но за сметка на това прави други неща. Когато беше на 2 години отидохме на гости на приятелско семейство по повод някакъв празник. Милото ми , любимо, слънчево дете успя в рамките на 30 минути да направи следното:
1. Разсипа една кутия прах за пране на тънки пътечки.
2. Отпи от ароматизатора за пране- беше в шише от сок. Слава богу не пускаше балончета след това.
3. Прокуди котето
4. Разкопа една саксия

Не яврвах, че за толкова кратко време могат да се извършат толкова белички. И досега като се сетим избухваме в смях. Ще се радвам ако и вие имате такива мили спомени и ги споделите.

ами понеже аз детенце нямам ще кажа едно мое споменче,което сега изплува след толкова години..та значи имахме някакви гости в къщи и след като си тръгнаха майка ми почна да чисти а аз лапенцето разбира се без мене нищо не можеше да се прави и реших,че ще помагам и майка ми ми казва просто да донеса попивателната кърпа,за да избърше масата.Отивам аз в кухнята, щастлива и доволна,че ще помагам и гледам за кърпата тук там няма я и изведнъж я виждам под една купчина чинии и без много да му мисля със замах дърпам кърпата..и то какво стана...една здрава чиния не остана,но аз със най-голямо хладнокръвие занасям кърпата на майка ми и и казвам ,че има и малко чинии за чистене в кухнята ..жената се побърка..

Аз колко споменчета такива имам с моя палав син,цял роман мога да напиша,но ще се спра само на две негови бели.Веднъж бях на гости със сина ми в една моя приятелка,която има бял,пухкав пудел.Ние си пиехме кафето в кухнята,а малкия си играеше с кучето из апартамента,когато в един момент моя пакостник видял на секцията спрей за оцветяване и беше оцветил кучето в лилаво.Голям смях падна.Другата беля направи вкъщи.Беше обед,трябваше да излизам по магазините и бях сложила на сина ми да хапне супичка.Докато се обличам за излизането той беше отишъл до коридора и изсипал цялата купичка със супа в джоба на сакото ми,което висеше на закачалката.Тогава не ми беше до смях.